Град Хисар
се намира под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е на 40 км. северно от град Пловдив. В близост са Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище и Копривщица. В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.

Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава "Правилник за експлоатация на хисарските бани".

Територията на град Хисар, намираща се в пределите на крепостната стена заедно със запазените паметници на културата, е обявена за археологически резерват през 1976 година.

Историята на град Хисар е свързана предимно с римската империя. Когато пристигат по тези земи, римляните намират тук малко тракийско селище. Но популярността на лечебните му извори определя трайно интереса на римските управници. Градът е превърнат в административен център и през ІІІ в. е ограден с крепостна стена. Смята се, че тогава градът се е наричал Аугусте.
От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща (края на ІІІ и началото на ІV в.). По време на готските нападения в края на ІІІ в. градът е разрушен и опожарен. Възстановяването му в началото на ІV в. се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол. Той е бил трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация. За да бъде защитен от вражески нападения, е бил обграден с крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров!